logo
статии от специалисти

Депресията

Произходът на думата „депресия” идва от латинския глагол „deprimo” – натискам, потискам. Депресията е психично заболяване, което първично засяга емоционалната сфера. Много често неправилно употребяваме за себе си или за околните: „депресиран съм… ”, „тя/той е в депресия, остави го, ще й/му мине…”, „мързи го/я…”, „стегни се бе човече, нищо ти няма…”. Едногенната депресия не минава „просто така”. Нарушенията в емоциите водят до болестни промени в останалите сфери на психичния живот – психомоторика, мислене, воля, внимание. Депресията е сред водещите социално значими болести. Предполага се, че различни причини като късно разпознаване на депресивните симптоми, закъсняла консултация със специалист психиатър, отложено във времето лечение и неправилен терапевтичен  план  ще поставят депресията като една от водещите причини за инвалидизация. За Европа на 1000 души се падат приблизително 9 души, които страдат от депресия. Пожизненият риск за всеки един от нас да заболее от депресия е 15%, като за жените рискът е по-висок 25%. Засяга хора в различни възрасти като най-често началото на заболяването е във възрастта 24-35 години с тенденция към подмладяване. При 40% от пациентите с депресия първият депресивен епизод е преди 25-годишна възраст. По-често срещана е при жените (мъже : жени – 1 : 2).

Симптоми

При поставяне на диагноза в България работим с критериите на Международната класификация на болестите и нейната 10-та ревизия, т. нар. МКБ – 10. По тези критерии,  за да се постави диагноза Депресия или Депресивен епизод следва пациентът да се представя сопределени основни и допълнителни симптоми.

Три са основните, осевите симптоми за поставяне на диагноза:

потиснато настроение;

загуба на интереси и загуба на способността за изживяване на удоволствие и радост;

повишена уморяемост и спад на активността;

Допълнителните симптоми включват:

психомоторна забавеност или ажитираност: близките описват пациента като общо по-бавен, муден, лежи или стои със сключени пред тялото ръце, говори тихо, монотонно, „без сила в гласа”, налага се да повтаря казаното, придвижва се бавно, с приведени рамена, главата е наведена, „все гледа в надолу към  пода”. В други случаи пациентът е необичайно раздвижен, със суетливи движения, непрекъснато докосва тялото си, на моменти трудно седи в покой, речта е леко ускорена, накъсана, пациентът трудно изказва изреченията, обичайно използва едни и същи фрази, вайка се, разплаква се по незначителни поводи.

трудности в концентрацията: „понякога се налага да прочитам едно изречение по два пъти…”, ”налага се да полагам допълнителни усилия, за да следя филм, новините или обикновен разговор…”, „не успявам да прочета надписите, когато гледам непреведен филм… ”, „всичко просто минава покрай мен…”, „забравям повече от обикновено…”.

- нарушения в апетита - загуба или увеличен апетит: „храната е станала безвкусна…”, „насила ям…”, „добре, че са близките, за да ме карат да се храня…”, „отслабнал съм с около 3-4 килограма през последния месец… ” или „не мога да се спра да се ям…”, „искам да ям и това е по-силно от мен, не мога да му се противопоставя…”, „напълнял/а съм… ”.

- нарушения в съня – увеличение или намаляване на продължителността на съня: „будя се към  4-5 часа сутринта и не мога да заспя след това…”, „появиха се кошмарни сънища…”, „трудно заспивам…”, „изобщо не мога за спя…” или „спя много повече от обичайното за мен…”, „постоянно ми се спи…”

- понижена себеоценка, загуба на увереност и самочувствие: „за нищо не ставам…”, „пълен провал съм…”, „няма да се справя отново…”, „няма да успея…”.

- чувство на вина и самообвинения: „аз съм виновен/виновна за…”, „аз съм в тежест на всичките си близки…”, „преча на околните…”, „отново съм объркал/а нещата…”, „всички и всичко провалих…”.

- песимистични мисли за бъдещето: „няма да се оправя…”, „всичко ще се провали…” „болестта ми е нелечима…”, „обречен/а съм…”, „нищо добро не очаква и мен и близките ми…”.

- суицидни мисли и намерения: „по-добре да ме няма…”, „искам да съм мъртъв/мъртва”, „постоянно мисля за смъртта, за своето погребение…”, „смятам да сложа край на тази мъка…”, „мисля да освободя всички от себе си…”, „без мен на близките ще им е по-добре…”.

- загуба на либидо.

Критерии за поставяне на диагноза депресия

Критериите за поставяне на диагноза включват броя симптоми, вида им, интензивността и продължителността на проява. Диагноза Депресивен епизод се поставя при наличие на два от трите основни симптоми и два от допълнителните симптоми, които са с продължителност най-малко 2 седмици. В американската класификация на болестите голямо значение  за оценка на тежестта депресивната симптоматика има нивото на социално функциониране.

Причини за депресията

Причини за депресията

Всеки пациент и неговите близки си задават въпросите: „Защо на мен?”, „Какво отключва тези състояния?”, „Ще се случи ли пак?”. Причините за появата на депресивни симптоми са биологични и върху тях се наслагват фактори от  средата. Болестните нарушения при депресивните пациенти водят до промени в нивата на медиаторите серотонин, норадреналин, допамин и гама-аминомаслена киселина. Промени има и в системите, регулиращи денонощните ритми. Установяват се дефицити в невропротективните фактори.

Протичане и прогноза

При нелекувана депресия нейната продължителност е около 12 месеца, докато при провеждане на адекватна терапия депресивните симптоми следва да се овладеят в рамките на 3 месеца. Всяко прекратяване на поддържащото лечение крие риск от връщане на симптомите.

Лечението на депресията има за цел:

1. овладяване на актуалната депресивна симптоматика;

2. профилактика по отношение на поява на следващи депресивни (афективни) епизоди.

Профилактиката има важно значение, защото при около 60% от пациентите с първи депресивен епизод в рамките на следващите 5 години има риск от поява на втори депресивен епизод. Всеки следващ депресивен епизод повишава риска. Например при пациенти с два депресивни епизода рискът за трети е 70 %, а при наличие на три депресивни епизода рискът за следващ е 90%.

Причини да се търси помощ за лечение на депресията:

- Ранното лечение облекчава симптомите и скъсява продължителността на депресивния епизод;

- Мислите за самоубийство за чести при пациенти с депресия. Нелекуваните пациенти са с висок риск за извършване на самоубийство. Успешното лечение на депресията води до намаляване и пълно изчезване на суицидните мисли.

- Лечението връща нормалното усещане на пациента за себе си и за света.

- Лечението помага за превенцията за следващи депресивни/афективни епизоди.